Deja Vu
Понеже съм много отворен и все отлагах, точно в най-големия студ и сняг се наложи да кръстосам града във всичките му краища. Имам такива моменти, в които за един ден отмятам една камара забатачени неща, вадя куп документи от десет различни инстанции в десет различни квартала. Като опре ножа до кокала – няма мърдане и включвам на трета от осем сутринта. Първото кафе го пия в колата с още трима приятели, които карат фирмената торта в багажника на служебното Ауди. Ще ме хвърлят до общината и продължават към Люлин. Аз съм на любимото ми място зад шофьора – всичко виждам и контролирам в огледалата за обратно виждане.
